Хубавице моя ненагледна,
звездице в мрака непрогледен!
Вземи душата ми, освободи я!
Докосни сърцето ми, що лудо бие!

Дъхът ти омаен аз искам!
Да пия росата от устните ти вкусни!
Ароматът ти в мен да попие
и трепетът ти в мен да се плиска!

Очите ти красиви обожавам,
и в тях загледан до Безкрая,
в любов нетленна ти се вричам
и знам,че наш ще бъде Раят!

И минал бих през Ада за това,
и изтърпял бих хиляди неволи!
Очите ти искрящи ме зоват!
Ще се отдам на порива ми да ме води!